Тук непозната е забрава.
Ти в руините пак познай
чрез пролетта безсмъртна слава,
мечти признателни отдай.
В града преславен оживява
зеленина сега безкрай
и рожков чудно разцъфтява
в лилаво- розово през май.
Небе е синьо, слънце нежно
огрява всеки древен камък
и дух пречист благонадеждно
от миналото носи пламък.
Река, гора и вис отново
нашепват, чуй, похвално слово.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
