Тук непозната е забрава.
Ти в руините пак познай
чрез пролетта безсмъртна слава,
мечти признателни отдай.
В града преславен оживява
зеленина сега безкрай
и рожков чудно разцъфтява
в лилаво- розово през май.
Небе е синьо, слънце нежно
огрява всеки древен камък
и дух пречист благонадеждно
от миналото носи пламък.
Река, гора и вис отново
нашепват, чуй, похвално слово.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
