21 mar 2014, 8:14

Пролетна лудост... 

  Poesía » Del paisaje
607 0 4

 

 

Пролетна лудост...

 

...  иде ми да подлудея,

да подскачам, да се смея

и обяздил Ветровете-

да се рея под небето;

 

... и в забързаната Пролет

птиците да стигна в полет,

после- слязал във полята,

и накъсал от цветята,

 

там от Лудостта обсебен

да сплета венец вълшебен

и със него да закича

Някогашното момиче;

 

... иде ми и през нощите

да се „скитам” всред звездите

и под луди звездопади

пак да правя серенади;

 

... иде ми да подлудея

от безумната идея

пак, във пролетна омая,

да се юрна към Безкрая!...

 

... но-о, след дългото летене

спрял, с една Жена до мене,

(спомен от  далечна Пролет!...)

може и да се помоля:

 

-да утихнат ветровете

разтопят ли снеговете,

яростта си да сподавят

и ни приютят на завет!...

 

Коста Качев,

21.03.2014.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??