Пролетна лудост...
Пролетна лудост...
... иде ми да подлудея,
да подскачам, да се смея
и обяздил Ветровете-
да се рея под небето;
... и в забързаната Пролет
птиците да стигна в полет,
после- слязал във полята,
и накъсал от цветята,
там от Лудостта обсебен
да сплета венец вълшебен
и със него да закича
Някогашното момиче;
... иде ми и през нощите
да се „скитам” всред звездите
и под луди звездопади
пак да правя серенади;
... иде ми да подлудея
от безумната идея
пак, във пролетна омая,
да се юрна към Безкрая!...
... но-о, след дългото летене
спрял, с една Жена до мене,
(спомен от далечна Пролет!...)
може и да се помоля:
-да утихнат ветровете
разтопят ли снеговете,
яростта си да сподавят
и ни приютят на завет!...
Коста Качев,
21.03.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
! Красиво написано...Подрав!
