eddie (Ивайло Яков) & Белоснежkа
Подай ми ръка, да тръгнем в полето.
Не бой се, любима... чуй странния ек!
През житото младо ще изваем пътека
от птичите песни и вятъра лек.
Нека шепне в косите ми вятърът топъл,
с поверия тихи - венче да сплете...
да отрони небето с гръм облачен вопъл
и с дъжд да пречисти зли страхове...
Кой свири балада, пролетно-росна,
че сякаш възкръсват вълшебни страни?!
Подай ми дланта си, аз Теб ще докосна
с капки прохлада - свежи мечти...
Пръсти вплитам в ръката трептяща...
като полъх - ефирна, като слънце пламтя...
онзи звън сред полята - песен зовяща,
с въглен тихо разпалва в мене жарта!
Завинаги двама ще галим житата...
Чуй в странното ехо нежния зов,
струнно потрепват - нежни - стеблата,
вятър леко довява пролет-Любов!
Дочувам душата ти - плахо зове ме,
в очите ти влюбени себе си виждам...
тази пролетна обич не ще ни отнемат -
Теб, любими, в сърце си зазиждам...
© Гергана Шутева Todos los derechos reservados