yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
2 nov 2016, 18:47

Пролетна наслада 

  Poesía
316 0 6

Пролетна наслада

 

Пролетта почука на моята врата,

трепна сърцето ми някак странно...

Слънцето събуди с лъчите си жажда,

мечти и цветя в утрото ранно.

 

Видях те, ти береше росни китки,

в гърдите напира песента.

Лъчите огряха моите руси плитки

задъхва се душата, доближила есента.

 

Нежен шепот гали ми сърцето

разбужда чувствата в душата.

В мен притихва гласът на детето,

с любов слънцето огрява косата.

 

Уханна пролет с благост ме дари,

любов и цветя запечатаха този миг.

Пролетен дъжд ме къпе, над мене бди

неугасваща любов зове, надава вик.

 

Пролет моя, моя радост, обич и страст!

Моята болка поглъща бавно морето.

Бушува кипналата кръв в наслада и сласт!

От любов и с усмивка грее лицето.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Руми. Лек ден
  • Докосна ме тази "пролетна наслада", особено на фона на есента, която така осезаемо се е настанила покрай нас! Поздрав, Йонка!
  • Благодаря Еси. Лек ден желая
  • "Нежен шепот гали ми сърцето" ... Красиво! Поздрави!
  • Благодаря Младен. лек и приятен ден
  • Пролетта е символът на обновлението на всичко и следователно е носител на върховната надежда. Надеждата за здраве, щастие и любов. Същевременно пролетта пробужда детето в нас - онова дете вътре в нас, което ни прави живи, докато то самото е още живо. Затова закономерно и автентично звучат думите на авторката:

    "Нежен шепот гали ми сърцето
    разбужда чувствата в душата.
    В мен притихва гласът на детето,
    с любов слънцето огрява косата."

    Поздравление за хубавия стих, Йонка!
Propuestas
: ??:??