Пролетна наслада
Пролетна наслада
Пролетта почука на моята врата,
трепна сърцето ми някак странно...
Слънцето събуди с лъчите си жажда,
мечти и цветя в утрото ранно.
Видях те, ти береше росни китки,
в гърдите напира песента.
Лъчите огряха моите руси плитки
задъхва се душата, доближила есента.
Нежен шепот гали ми сърцето
разбужда чувствата в душата.
В мен притихва гласът на детето,
с любов слънцето огрява косата.
Уханна пролет с благост ме дари,
любов и цветя запечатаха този миг.
Пролетен дъжд ме къпе, над мене бди
неугасваща любов зове, надава вик.
Пролет моя, моя радост, обич и страст!
Моята болка поглъща бавно морето.
Бушува кипналата кръв в наслада и сласт!
От любов и с усмивка грее лицето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
Красиво! Поздрави!