Пролетна наслада
Пролетна наслада
Пролетта почука на моята врата,
трепна сърцето ми някак странно...
Слънцето събуди с лъчите си жажда,
мечти и цветя в утрото ранно.
Видях те, ти береше росни китки,
в гърдите напира песента.
Лъчите огряха моите руси плитки
задъхва се душата, доближила есента.
Нежен шепот гали ми сърцето
разбужда чувствата в душата.
В мен притихва гласът на детето,
с любов слънцето огрява косата.
Уханна пролет с благост ме дари,
любов и цветя запечатаха този миг.
Пролетен дъжд ме къпе, над мене бди
неугасваща любов зове, надава вик.
Пролет моя, моя радост, обич и страст!
Моята болка поглъща бавно морето.
Бушува кипналата кръв в наслада и сласт!
От любов и с усмивка грее лицето.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Руми. Лек ден
-
Докосна ме тази "пролетна наслада", особено на фона на есента, която така осезаемо се е настанила покрай нас! Поздрав, Йонка!
-
Благодаря Еси. Лек ден желая
-
"Нежен шепот гали ми сърцето" ...
Красиво! Поздрави! -
Благодаря Младен. лек и приятен ден
-
Пролетта е символът на обновлението на всичко и следователно е носител на върховната надежда. Надеждата за здраве, щастие и любов. Същевременно пролетта пробужда детето в нас - онова дете вътре в нас, което ни прави живи, докато то самото е още живо. Затова закономерно и автентично звучат думите на авторката:
"Нежен шепот гали ми сърцето
разбужда чувствата в душата.
В мен притихва гласът на детето,
с любов слънцето огрява косата."
Поздравление за хубавия стих, Йонка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
