Пролетна тоналност

                                  Клавесинът на капчука

                                  мъничко се е разстроил...

                                  Ту намаля, ту усилва

                                  гамата - почти минорно.

                                  По земята - някой тропа,

                                  сякаш ситни ръченица!

                                  Туй е вятърът - затрогнат,

                                  грабнал гега от дръвника.

                                  И нахлупили калпаци -

                                  къщите светулки мятат.

                                  Вой на куче, грак на свраки

                                  на студа зоват: -Побратим!

                                  Сред симфонията зимна,

                                  бият белите камбанки

                                  на кокичетата: -Идва!

                                  Сигурно, макар и бавно...

                                  с котешки, игриви стъпки,

                                  с лекичко наболи пъпки.

                                  Лястовичи полет дърпа

                                  слънчеви усмивки  - скъпи!

                                  Пролетта на прага слага

                                  ново, звездно огледало!

                                  Всяко утро - грее с младост.

                                  Всяка вечер - с мъдрост зряла.

                                  Щом притихне клавесина

                                  от тревожните капчуци,

                                  на тоналност - светла, цветна,

                                  пролетта ще ни научи!