6.03.2018 г., 15:43

Пролетна тоналност

1.7K 1 1

                                                 Пролетна тоналност

                                  Клавесинът на капчука

                                  мъничко се е разстроил...

                                  Ту намаля, ту усилва

                                  гамата - почти минорно.

 

                                  По земята - някой тропа,

                                  сякаш ситни ръченица!

                                  Туй е вятърът - затрогнат,

                                  грабнал гега от дръвника.

 

                                  И нахлупили калпаци -

                                  къщите светулки мятат.

                                  Вой на куче, грак на свраки

                                  на студа зоват: -Побратим!

 

                                  Сред симфонията зимна,

                                  бият белите камбанки

                                  на кокичетата: -Идва!

                                  Сигурно, макар и бавно...

 

                                  с котешки, игриви стъпки,

                                  с лекичко наболи пъпки.

                                  Лястовичи полет дърпа

                                  слънчеви усмивки  - скъпи!

 

                                  Пролетта на прага слага

                                  ново, звездно огледало!

                                  Всяко утро - грее с младост.

                                  Всяка вечер - с мъдрост зряла.

 

                                  Щом притихне клавесина

                                  от тревожните капчуци,

                                  на тоналност - светла, цветна,

                                  пролетта ще ни научи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

22 място

Коментари

Коментари

  • " Всяко утро - грее с младост.

    Всяка вечер - с мъдрост зряла."

    Философски истини облечени в красиви думи! Аплодисменти!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...