Пролетна тъга

3 may 2007, 17:48

Poesía

749 0 3

Какво остава по снагата
на уличната суета?!
Прекръстена в утро вината
вали в човешка самота.
Забързани очи текат
в локвите на тихо ежедневие,
устните едва мълвят,
а е сезон на сътворения.
Прегърбени въпроси
рисуват човешките ни пози -
скитник вятър, който проси
или мечта купува със залози. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пролетна тъга

Искате да прочетете повече?

Propuestas