Пролетна тъга
Какво остава по снагата
на уличната суета?!
Прекръстена в утро вината
вали в човешка самота.
Забързани очи текат
в локвите на тихо ежедневие,
устните едва мълвят,
а е сезон на сътворения.
Прегърбени въпроси
рисуват човешките ни пози -
скитник вятър, който проси
или мечта купува със залози.
Високо над главите ни ятата
завръщат свойта топлина,
откъслечно припява тишината,
небето ни догонва в светлина.
С аромат и грим на пролет
лъжем зимата в душите,
като в предсмъртен полет
отпиваме отраженията на сълзите.
Воаления шепот на нощта
към истината боса ни завръща,
че, в реалност потопили любовта,
само в сънищата се прегръщаме.
© Ивана All rights reserved.
