IVI_70 (Ивана)
3 4
3 мая 2007 г., 17:48

Пролетна тъга 

  Поэзия
705 0 3


Какво остава по снагата
на уличната суета?!
Прекръстена в утро вината
вали в човешка самота.

Забързани очи текат
в локвите на тихо ежедневие,
устните едва мълвят,
а е сезон на сътворения.

Прегърбени въпроси
рисуват човешките ни пози -
скитник вятър, който проси
или мечта купува със залози.


Високо над главите ни ятата
завръщат свойта топлина,
откъслечно припява тишината,
небето ни догонва в светлина.


С аромат и грим на пролет
лъжем зимата в душите,
като в предсмъртен полет
отпиваме отраженията на сълзите.


Воаления  шепот на нощта
към истината боса ни завръща,
че, в реалност потопили любовта,
само в сънищата се прегръщаме.

© Ивана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??