13 jul 2007, 9:26

ПРОЛЕТНИ ЦВЕТЯ

  Poesía
884 0 3
Нежни стръкове пролетни цветя,
земни, пълнят с красота света!

Люшват се с най-нежния поклон
и даряват аромата свой!
Ветре благи, не отнасяй този миг,
със милувки шеметни ме обсипи!

Боса и въздушна, сливам се със вас,
нежни стръкове, пролетни цветя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви и се радвам, че не сме били малобройни, обичащите поезия-
    та! Пиша отскоро и ми харесва стихът да не е само думи, а да излъчва
    музика,звънене, шептене и какво ли не!
    Прекрасно лято!!!
  • И замириса...на цветя!
    Как го направи, Марче?
    Поздрави и прегръдка!
  • Хубаво , Мариолче, и аз много обичам цветята.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....