ПРОЛЕТНИ ИЗКУШЕНИЯ
Изстрада ми душата млада
и този летаргичен сън.
И вместо сняг, цветчета падат -
като конфети бели вън...
Че вятър пролетен издуха
от мене зимната печал.
За ласки пак и за разтуха -
що щения съм насъбрал!...
Греховни мисли ме спохождат...
Насън примамливи жени
дарявам с обич невъзможна -
наяве див копнеж кълни!...
Каква илюзия огромна!...
Че хем - и буден, и заспал,
надигам жаден пълна стомна,
но даже устни недопрял...
А, може би, така е редно,
че тялото ще изкуша...
... Но пие като за последно
пресъхналата ми душа!...
Ванилин ГАВРАИЛОВ
© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados