Пролетни изкушения
ПРОЛЕТНИ ИЗКУШЕНИЯ
Изстрада ми душата млада
и този летаргичен сън.
И вместо сняг, цветчета падат -
като конфети бели вън...
Че вятър пролетен издуха
от мене зимната печал.
За ласки пак и за разтуха -
що щения съм насъбрал!...
Греховни мисли ме спохождат...
Насън примамливи жени
дарявам с обич невъзможна -
наяве див копнеж кълни!...
Каква илюзия огромна!...
Че хем - и буден, и заспал,
надигам жаден пълна стомна,
но даже устни недопрял...
А, може би, така е редно,
че тялото ще изкуша...
... Но пие като за последно
пресъхналата ми душа!...
Ванилин ГАВРАИЛОВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
