Отново пролетен блести асфалта,
окъпан в дъжд от светлини.
Във погледа на нарциси, лалета,
усещам дишането на земята.
Във бухнали корони на дърветата
зеленото кипи в живот и цвят,
по синьото небе със бели облачета
усмихва се денят във птичи полет.
В забързаното ежедневие на мислите
долавям дъх, трептящ във аромат...
Прераждат се пътеките на дните
и пролетно надеждите цъфтят...