Пролетни надежди
окъпан в дъжд от светлини.
Във погледа на нарциси, лалета,
усещам дишането на земята.
Във бухнали корони на дърветата
зеленото кипи в живот и цвят,
по синьото небе със бели облачета
усмихва се денят във птичи полет.
В забързаното ежедневие на мислите
долавям дъх, трептящ във аромат...
Прераждат се пътеките на дните
и пролетно надеждите цъфтят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены