28 nov 2011, 0:22

Пролетни порои

  Poesía » Otra
560 0 0

В стаята влизаше студен въздух.
Улиците бяха мокри и пусти
от изсипалия се дъжд.
Небето беше тъмнолилаво
и разкъсано от мощни гръмотевици
и невероятни светкавици.

Една самотна сянка седеше
точно там, на прозореца.
Отражението ú в стъклото
беше размито и тъмно.
Седеше, без да помръдва,
с ръце в джобовете.
И от време на време изчезваше
и пак се появяваше.

Седеше там с дългата си коса
и мрачен поглед.
Без да се усмихва,
без да говори.
Сякаш съзерцаваше
и очакваше някой неканен гост.

Изведнъж ярка светкавица
под формата на ръка,
простряна по небосклона,
освети всичко.
Беше такава красота!
Небето се превърна в
светло розова пелена.
Улиците - в сутрешни поточета.
Сянката също се освети,
както и цялата стая.
Беше стая с бели стени,
окичени с шарени рисунки и плакати.
А тъмната и страшна сянка се оказа
слънчево момиче с кафяви очи
и дълги блестящи коси.
Усмихнато беше то,
загледано в небето.
Нямаше време да се движи и говори,
просто беше смаяно от тези пролетни порои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...