28.11.2011 г., 0:22 ч.

Пролетни порои 

  Поезия » Друга
451 0 0
В стаята влизаше студен въздух.
Улиците бяха мокри и пусти
от изсипалия се дъжд.
Небето беше тъмнолилаво
и разкъсано от мощни гръмотевици
и невероятни светкавици.
Една самотна сянка седеше
точно там, на прозореца.
Отражението ú в стъклото
беше размито и тъмно.
Седеше, без да помръдва,
с ръце в джобовете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??