С пуканки накичиха дърветата
зеленото петно на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно лалетата.
Градът пробужда се. Не е умрял.
От детски смях кънтят паветата
и глъч вълшебен вятърът довя.
Препускат две хлапета с колелета.
Усмихва им се гордият баща.
Ухае на любов и на възраждане.
Въздухът разстила топлота.
Разлистват се като платна пердетата.
В стаята ми влиза Пролетта.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados