Пролетта играе на двора.
Рисува цветя и листа.
Ароматно ухае,
а небето – чисто, като сълза.
Слънчо се смее,
в очите на малко дете,
разцъфва кокиче.
Под преспите снежни всичко расте.
Пролетта ще ореже нашите страхове.
С топлина ще излъже студените ветрове.
Ще погостува и ще си тръгне
с уморени нозе.
Остава. Живее във всяко растение.
Размахва криле.
Време е.
Лятото облече в цветове.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados