25 mar 2018, 16:44

Пролетно

  Poesía
594 5 4

Пролетта играе на двора. 

Рисува цветя и листа.

Ароматно ухае, 

а небето – чисто, като сълза. 

 

Слънчо се смее,

в очите на малко дете, 

разцъфва кокиче. 

Под преспите снежни всичко расте. 

 

Пролетта ще ореже нашите страхове.

С топлина ще излъже студените ветрове. 

Ще погостува и ще си тръгне

с уморени нозе. 

 

Остава. Живее във всяко растение. 

Размахва криле. 

Време е.

Лятото облече в цветове. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна метафорична образност,Васе! Прибавям към любимите и те поздравявам!
  • Стана ми пролетно и някак топло! Красива е твоята Пролет, Васе, описала си я с нежни думи, като нещо наистина желано и дългоочаквано! Поздрав!
  • Всеки вижда Пролетта по свой начин и за това тя е толкова многолика.
  • Поздравления!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...