Пролетта играе на двора.
Рисува цветя и листа.
Ароматно ухае,
а небето – чисто, като сълза.
Слънчо се смее,
в очите на малко дете,
разцъфва кокиче.
Под преспите снежни всичко расте.
Пролетта ще ореже нашите страхове.
С топлина ще излъже студените ветрове.
Ще погостува и ще си тръгне
с уморени нозе.
Остава. Живее във всяко растение.
Размахва криле.
Време е.
Лятото облече в цветове.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
