Пролетта играе на двора.
Рисува цветя и листа.
Ароматно ухае,
а небето – чисто, като сълза.
Слънчо се смее,
в очите на малко дете,
разцъфва кокиче.
Под преспите снежни всичко расте.
Пролетта ще ореже нашите страхове.
С топлина ще излъже студените ветрове.
Ще погостува и ще си тръгне
с уморени нозе.
Остава. Живее във всяко растение.
Размахва криле.
Време е.
Лятото облече в цветове.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
