20 mar 2020, 18:26

Пролетно

  Poesía
922 0 0

Дъга разтопи се в полето,
с мирис на жълт минзухар
и сля се в тревите, където
всеки лек повей е дар.

Разрошил косите зелени,
донесъл семе на мир,
а в ручеи - земните вени,
потекъл е бял еликсир.

От чисти надежди и вяра,
изплакан пролетен дъжд,
изречена там - пред олтара,
изповед само веднъж.

За грях, че сълзите не бяха
проляти в най-сухите дни,
но, Господи, колко търпяха,
мълчаха... Сега ги цени!

Че тук са - мехлем за душата,
прераждат себе си в дух,
рисуван с цвета на цветята,
изпят с най-нежния звук.

На птиците песен омайна,
блажено сбъднала сън,
разкрива мъничка тайна:
пролет дошла е навън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Гечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...