Дъга разтопи се в полето,
с мирис на жълт минзухар
и сля се в тревите, където
всеки лек повей е дар.

Разрошил косите зелени,
донесъл семе на мир,
а в ручеи - земните вени,
потекъл е бял еликсир.

От чисти надежди и вяра,
изплакан пролетен дъжд,
изречена там - пред олтара,
изповед само веднъж.

За грях, че сълзите не бяха
проляти в най-сухите дни,
но, Господи, колко търпяха,
мълчаха... Сега ги цени!

Че тук са - мехлем за душата,
прераждат себе си в дух,
рисуван с цвета на цветята,
изпят с най-нежния звук.

На птиците песен омайна,
блажено сбъднала сън,
разкрива мъничка тайна:
пролет дошла е навън.