Пролетно
Една вълна разби се с крясък
в острата, назъбена скала,
и само бриза горко я оплака
като герой, загинал на война
за лятото,
което не дочака.
Едно море,понесло птици
върху синята си гръд
сънува нашата зелена лодка.
Нощта отстъпи неохотно
на влюбените правото да спят,
и си отиде с котешка походка.
И ето, че и аз като вълна
политам всяка сутрин към скалите,
за да се слея със контура на брега.
По пясъка препускам до насита
и корените стигам под пръстта,
с криле от чайкови пера летя
и стичам се със ромон от стрехите.
Греба със пълни шепи пролетта
и я раздавам, вместо да опитам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илиян Todos los derechos reservados
