popolo (Илиян)
214 129
14 авг. 2006 г., 15:35

Пролетно 

  Поэзия
646 0 5

Една вълна разби се с крясък
в острата, назъбена скала,

и само бриза горко я оплака

като герой, загинал на война

за лятото,
което не дочака.


Едно море,понесло птици
върху синята си гръд

сънува нашата зелена лодка.
Нощта отстъпи неохотно
на влюбените правото да спят,
и си отиде с котешка походка.

И ето, че и аз като вълна
политам всяка сутрин към скалите,
за да се слея със контура на брега.
По пясъка препускам до насита
и корените стигам под пръстта,
с криле от чайкови пера летя
и стичам се със ромон от стрехите.

Греба със пълни шепи пролетта
и я раздавам, вместо да опитам.

© Илиян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??