24 ago 2008, 17:09

Пролетно

  Poesía
871 0 2
Пролетно

Сред полянка замечтана
тъй облегната на длани,
плъзвам поглед в синевата,
дочувам музика позната.

Танцувам боса из тревата,
тъй уханни са цветята!
Редя мечтите си и пея
и с вселената се смея.

В облаците път се вие,
небето синьо се простира,
поглежда ме и ме прегръща,
цветя в ухание разцъфват.

Пролет пее песента си
и ето, стават чудесата.
Блести росата сред тревата,
сияят капчици в листата.

Изгоних всякаква тъга.
Романтика и веселба
витаят из околността
и разнасят радостта.

Животът, щастието бликат,
щом можеш ти да предизвикаш
радост, обич и веселие,
около теб и твоето съвремие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Животът, щастието бликат,
    щом можеш ти да предизвикаш
    радост, обич и веселие,
    около теб и твоето съвремие.
    Да, щом можем да го придизвикваме, щастието е снас!
  • ех ,че е хубаво-такива стихове ни трябват на нас песимистичните българи

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...