24 ago 2008, 17:09

Пролетно

  Poesía
874 0 2
Пролетно

Сред полянка замечтана
тъй облегната на длани,
плъзвам поглед в синевата,
дочувам музика позната.

Танцувам боса из тревата,
тъй уханни са цветята!
Редя мечтите си и пея
и с вселената се смея.

В облаците път се вие,
небето синьо се простира,
поглежда ме и ме прегръща,
цветя в ухание разцъфват.

Пролет пее песента си
и ето, стават чудесата.
Блести росата сред тревата,
сияят капчици в листата.

Изгоних всякаква тъга.
Романтика и веселба
витаят из околността
и разнасят радостта.

Животът, щастието бликат,
щом можеш ти да предизвикаш
радост, обич и веселие,
около теб и твоето съвремие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Животът, щастието бликат,
    щом можеш ти да предизвикаш
    радост, обич и веселие,
    около теб и твоето съвремие.
    Да, щом можем да го придизвикваме, щастието е снас!
  • ех ,че е хубаво-такива стихове ни трябват на нас песимистичните българи

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...