24 авг. 2008 г., 17:09

Пролетно

870 0 2
Пролетно

Сред полянка замечтана
тъй облегната на длани,
плъзвам поглед в синевата,
дочувам музика позната.

Танцувам боса из тревата,
тъй уханни са цветята!
Редя мечтите си и пея
и с вселената се смея.

В облаците път се вие,
небето синьо се простира,
поглежда ме и ме прегръща,
цветя в ухание разцъфват.

Пролет пее песента си
и ето, стават чудесата.
Блести росата сред тревата,
сияят капчици в листата.

Изгоних всякаква тъга.
Романтика и веселба
витаят из околността
и разнасят радостта.

Животът, щастието бликат,
щом можеш ти да предизвикаш
радост, обич и веселие,
около теб и твоето съвремие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Миланова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът, щастието бликат,
    щом можеш ти да предизвикаш
    радост, обич и веселие,
    около теб и твоето съвремие.
    Да, щом можем да го придизвикваме, щастието е снас!
  • ех ,че е хубаво-такива стихове ни трябват на нас песимистичните българи

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...