Пролетно

13 abr 2011, 20:57

Poesía » Otra

487 0 5

Кожуха зимен си съблича Планината,

на Слънцето се радва и мълчи.

А Пролетта косите си размятала,

люлее се във люлка от лъчи.

Небето спуска се опасно ниско,

със облаци завива Долината.

Ревнува я и много му се иска

да не флиртува тя с Южняка - Вятър.

Навред танцуват сенки много млади.

Безгрижни птици звънко се надпяват.

Потоци, извори и сини вади

с тревичките свенливо се задяват.

И Въздухът изпълва се с надежда,

очаква нещо светло да се случи.

Животът своя пъзел пренарежда

и на любов от Пролетта се учи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.