13 abr 2011, 20:57

Пролетно 

  Poesía » Otra
532 0 5
Кожуха зимен си съблича Планината,
на Слънцето се радва и мълчи.
А Пролетта косите си размятала,
люлее се във люлка от лъчи.
Небето спуска се опасно ниско,
със облаци завива Долината.
Ревнува я и много му се иска
да не флиртува тя с Южняка - Вятър.
Навред танцуват сенки много млади.
Безгрижни птици звънко се надпяват.
Потоци, извори и сини вади
с тревичките свенливо се задяват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??