Пролетно
Кожуха зимен си съблича Планината,
на Слънцето се радва и мълчи.
А Пролетта косите си размятала,
люлее се във люлка от лъчи.
Небето спуска се опасно ниско,
със облаци завива Долината.
Ревнува я и много му се иска
да не флиртува тя с Южняка - Вятър.
Навред танцуват сенки много млади.
Безгрижни птици звънко се надпяват.
Потоци, извори и сини вади
с тревичките свенливо се задяват.
И Въздухът изпълва се с надежда,
очаква нещо светло да се случи.
Животът своя пъзел пренарежда
и на любов от Пролетта се учи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
