laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
13 апр. 2011 г., 20:57

Пролетно 

  Поэзия » Другая
488 0 5

Кожуха зимен си съблича Планината,

на Слънцето се радва и мълчи.

А Пролетта косите си размятала,

люлее се във люлка от лъчи.

 

Небето спуска се опасно ниско,

със облаци завива Долината.

Ревнува я и много му се иска

да не флиртува тя с Южняка - Вятър.

 

Навред танцуват сенки много млади.

Безгрижни птици звънко се надпяват.

Потоци, извори и сини вади

с тревичките свенливо  се задяват.

 

И Въздухът изпълва се с надежда,

очаква нещо светло да се случи.

Животът своя пъзел пренарежда

и на любов от Пролетта се учи.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??