Зелен, студа разпукващ, ритъм
забързва под снега заспал,
кокичетата ще попитам
кога е пролетния бал.
Южнякът щом ми проговори
на лястовичия език,
листата длани ще разтворят
да кацне пролетния миг.
Поточета ще се засмеят,
на водни струни от капчук
ще свири слънце, ще се слее
кълвач с победния си звук.
Зелени пламъци – тревите
ще греят сред уханен цвят,
с прашец пчелите ще прелитат
и чудесата ще растат
сред тайна пролетно щастлива –
лъчи и вятър с аромат,
минути сладки, и резливи
като реки ще потекат.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »