Зелен, студа разпукващ, ритъм
забързва под снега заспал,
кокичетата ще попитам
кога е пролетния бал.
Южнякът щом ми проговори
на лястовичия език,
листата длани ще разтворят
да кацне пролетния миг.
Поточета ще се засмеят,
на водни струни от капчук
ще свири слънце, ще се слее
кълвач с победния си звук.
Зелени пламъци – тревите
ще греят сред уханен цвят,
с прашец пчелите ще прелитат
и чудесата ще растат
сред тайна пролетно щастлива –
лъчи и вятър с аромат,
минути сладки, и резливи
като реки ще потекат.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »