Навънка ухае на пролет.
Навънка ухае на цвят.
И тихата вечер се спуска,
прегърнала целия град.
А аз тротоари прескачам,
повдигнала поглед напред,
Щастлива съм, тиха съм,
цяла и казвам на всек : Привет!
Дали ме поглеждат - не мисля
и даже не искам да знам,
Вървя и в ръката си стискам
откъснат люляков цвят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гергана Димитрова Todos los derechos reservados
, забравих я на мига...та сложих каквото се сетих Благодаря.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
