Навънка ухае на пролет.
Навънка ухае на цвят.
И тихата вечер се спуска,
прегърнала целия град.
А аз тротоари прескачам,
повдигнала поглед напред,
Щастлива съм, тиха съм,
цяла и казвам на всек : Привет!
Дали ме поглеждат - не мисля
и даже не искам да знам,
Вървя и в ръката си стискам
откъснат люляков цвят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Димитрова Всички права запазени
, забравих я на мига...та сложих каквото се сетих Благодаря.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
