Навънка ухае на пролет.
Навънка ухае на цвят.
И тихата вечер се спуска,
прегърнала целия град.
А аз тротоари прескачам,
повдигнала поглед напред,
Щастлива съм, тиха съм,
цяла и казвам на всек : Привет!
Дали ме поглеждат - не мисля
и даже не искам да знам,
Вървя и в ръката си стискам
откъснат люляков цвят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Димитрова Все права защищены
, забравих я на мига...та сложих каквото се сетих Благодаря.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
