17 ago 2007, 11:12

Пролетно момиче

  Poesía
1.3K 0 10

Пролетно момиче


На Петя Дубарова:
"Аз искам слънце цял живот да имам,
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо,
и буйно да горя,да не догарям."


На небето в синьото се давя,
гони то от мене завистта.
Слънчева, гореща, аз оставям
своята душа на пролетта.

Тя закичва в мойте къдрави коси
своя дар от горски теменуги.
Блесват нежно моите очи,
все за други греят те, за други.

Тя облива моето лице
в страстен жар на нестинарка.
Прави ледените ми ръце
топли като на жътварка.

Нося във ръце кокиче,
дъх на слънце негасимо.
Днес съм пролетно момиче.
Утре съм отново зимна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обожавам Петето....Те с Недялко Йорданов са...морски гении..боготворя ги...
  • Много хубав стих! Браво! А стихотворението, което си цитирала, ми е едно от любимите.
  • Много ми хареса!
  • Стихът ти е много хубав!Браво!!!
  • А пък мен ме трогват мненията ви,за което съм ви много благодарна ^.^

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...