17 ago 2007, 11:12

Пролетно момиче

  Poesía
1.3K 0 10

Пролетно момиче


На Петя Дубарова:
"Аз искам слънце цял живот да имам,
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо,
и буйно да горя,да не догарям."


На небето в синьото се давя,
гони то от мене завистта.
Слънчева, гореща, аз оставям
своята душа на пролетта.

Тя закичва в мойте къдрави коси
своя дар от горски теменуги.
Блесват нежно моите очи,
все за други греят те, за други.

Тя облива моето лице
в страстен жар на нестинарка.
Прави ледените ми ръце
топли като на жътварка.

Нося във ръце кокиче,
дъх на слънце негасимо.
Днес съм пролетно момиче.
Утре съм отново зимна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обожавам Петето....Те с Недялко Йорданов са...морски гении..боготворя ги...
  • Много хубав стих! Браво! А стихотворението, което си цитирала, ми е едно от любимите.
  • Много ми хареса!
  • Стихът ти е много хубав!Браво!!!
  • А пък мен ме трогват мненията ви,за което съм ви много благодарна ^.^

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...