Пролетно момиче
Пролетно момиче
На Петя Дубарова:
"Аз искам слънце цял живот да имам,
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо,
и буйно да горя,да не догарям."
На небето в синьото се давя,
гони то от мене завистта.
Слънчева, гореща, аз оставям
своята душа на пролетта.
Тя закичва в мойте къдрави коси
своя дар от горски теменуги.
Блесват нежно моите очи,
все за други греят те, за други.
Тя облива моето лице
в страстен жар на нестинарка.
Прави ледените ми ръце
топли като на жътварка.
Нося във ръце кокиче,
дъх на слънце негасимо.
Днес съм пролетно момиче.
Утре съм отново зимна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
