Пролетно момиче
Пролетно момиче
На Петя Дубарова:
"Аз искам слънце цял живот да имам,
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо,
и буйно да горя,да не догарям."
На небето в синьото се давя,
гони то от мене завистта.
Слънчева, гореща, аз оставям
своята душа на пролетта.
Тя закичва в мойте къдрави коси
своя дар от горски теменуги.
Блесват нежно моите очи,
все за други греят те, за други.
Тя облива моето лице
в страстен жар на нестинарка.
Прави ледените ми ръце
топли като на жътварка.
Нося във ръце кокиче,
дъх на слънце негасимо.
Днес съм пролетно момиче.
Утре съм отново зимна.
© Люляк All rights reserved.
