31 may 2016, 20:43  

Пролетно-пейзажна

1.3K 1 0

Самотна плачеща върба –

разпъпваща сирèна.

Прокарала цепнатина -

в стеблото ù гангрена.

Със всеки следващ минувач,

все повече я гушва.

Градът жужи в бетонен здрач.

Небето си опушва.

 

--

15.04.2013

част от микроцикъла "Сезонни градски пейзажи"

Тъй като директни линкове няма, можете да копирате линковете в браузъра си, ако ви вълнуват предшествениците:


Зимно пейзажна

https://otkrovenia.com/bg/stihove/zimno-pejzajna

 

Есенно пейзажна

https://otkrovenia.com/bg/stihove/esenno-pejzajna

--
За съжаление, липсата на функционалност директни линкове обезсмисля аудио прочитите, с които ми се щеше да гарнирам поезията си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...