31 мая 2016 г., 20:43  

Пролетно-пейзажна

1.3K 1 0

Самотна плачеща върба –

разпъпваща сирèна.

Прокарала цепнатина -

в стеблото ù гангрена.

Със всеки следващ минувач,

все повече я гушва.

Градът жужи в бетонен здрач.

Небето си опушва.

 

--

15.04.2013

част от микроцикъла "Сезонни градски пейзажи"

Тъй като директни линкове няма, можете да копирате линковете в браузъра си, ако ви вълнуват предшествениците:


Зимно пейзажна

https://otkrovenia.com/bg/stihove/zimno-pejzajna

 

Есенно пейзажна

https://otkrovenia.com/bg/stihove/esenno-pejzajna

--
За съжаление, липсата на функционалност директни линкове обезсмисля аудио прочитите, с които ми се щеше да гарнирам поезията си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...