31 мая 2016 г., 20:43  

Пролетно-пейзажна

1.3K 1 0

Самотна плачеща върба –

разпъпваща сирèна.

Прокарала цепнатина -

в стеблото ù гангрена.

Със всеки следващ минувач,

все повече я гушва.

Градът жужи в бетонен здрач.

Небето си опушва.

 

--

15.04.2013

част от микроцикъла "Сезонни градски пейзажи"

Тъй като директни линкове няма, можете да копирате линковете в браузъра си, ако ви вълнуват предшествениците:


Зимно пейзажна

https://otkrovenia.com/bg/stihove/zimno-pejzajna

 

Есенно пейзажна

https://otkrovenia.com/bg/stihove/esenno-pejzajna

--
За съжаление, липсата на функционалност директни линкове обезсмисля аудио прочитите, с които ми се щеше да гарнирам поезията си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...