Пролетно равноденствие

11 abr 2012, 10:01

Poesía » De amor

458 0 3

Не спира да я вика денонощно.

Душичката му – колко? – перушинка!

Откъде извади за гласа си мощ

във вейчиците вкопчената чинка!

Дъх не си поема, та дори за миг!

Нощя, деня, дъждът не я прогони.

Най-изкусния и страстен чуролик

престъргваха щурчетата с триони.

Люляков въздишък покрай бял салкъм –

небето щедро в аромати ръси.

Време е да ни разбудят като с гръм

птиците със своите земетръсни

свирукания и пламтящи ноти –

подобно факли от листенца мак.

Какво e да си птицата напролет,

колчем Господ разпилява благодат?

Какво е да живееш и да дишаш

за този миг да бликнеш във вокали?

Така навярно ветровете пишат

по облаците ангелски хорали.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.