Пролетно равноденствие
Не спира да я вика денонощно.
Душичката му – колко? – перушинка!
Откъде извади за гласа си мощ
във вейчиците вкопчената чинка!
Дъх не си поема, та дори за миг!
Нощя, деня, дъждът не я прогони.
Най-изкусния и страстен чуролик
престъргваха щурчетата с триони.
Люляков въздишък покрай бял салкъм –
небето щедро в аромати ръси.
Време е да ни разбудят като с гръм
птиците със своите земетръсни
свирукания и пламтящи ноти –
подобно факли от листенца мак.
Какво e да си птицата напролет,
колчем Господ разпилява благодат?
Какво е да живееш и да дишаш
за този миг да бликнеш във вокали?
Така навярно ветровете пишат
по облаците ангелски хорали.
© Валентина Йотова All rights reserved.
