2 abr 2013, 20:58  

Пролетно с любов

  Poesía
1K 0 0

Пръски, шарки, пера, въздишки,
цветове, песъчинки, стъклени усмивки,
отразяващи слънчеви лъчи лудешки,
пораждащи, ухаещи на дъжд насмешки.
Феерия от нестихваща магия,
многоцветна, пролетна идилия.
Времето от вятъра се люшка,
пролетно ухае ми на теменужка
и нежно с аромата пак приспива
споменът за бялата, студена зима.
И цъфнали дръвчета пак заливат
улиците с техните листчета свежи,
плетящи във въздуха уханни мрежи,
а в земята капчици роса попиват.
Пречупвайки се слънчевата светлина
обгражда ласкаво клончета, цветя
и толкова е нежно, свежо и различно,
че ти става някак мило, романтично,
И рекичката клокочи тъй напевно
песен пролетна с жужене на пчели,
с ноти, с ритъмче приливно,
и ми се струва - като че ли,
небето картичка рисува, хвърката
на земята, будна, шарена, богата,
изпълнена с толкова живот,
а картичката с послеслов:
"Райско, пролетно с любов!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...