Пръски, шарки, пера, въздишки,
цветове, песъчинки, стъклени усмивки,
отразяващи слънчеви лъчи лудешки,
пораждащи, ухаещи на дъжд насмешки.
Феерия от нестихваща магия,
многоцветна, пролетна идилия.
Времето от вятъра се люшка,
пролетно ухае ми на теменужка
и нежно с аромата пак приспива
споменът за бялата, студена зима.
И цъфнали дръвчета пак заливат
улиците с техните листчета свежи,
плетящи във въздуха уханни мрежи,
а в земята капчици роса попиват.
Пречупвайки се слънчевата светлина
обгражда ласкаво клончета, цветя
и толкова е нежно, свежо и различно,
че ти става някак мило, романтично,
И рекичката клокочи тъй напевно
песен пролетна с жужене на пчели,
с ноти, с ритъмче приливно,
и ми се струва - като че ли,
небето картичка рисува, хвърката
на земята, будна, шарена, богата,
изпълнена с толкова живот,
а картичката с послеслов:
"Райско, пролетно с любов!"