2.04.2013 г., 20:58  

Пролетно с любов

1K 0 0

Пръски, шарки, пера, въздишки,
цветове, песъчинки, стъклени усмивки,
отразяващи слънчеви лъчи лудешки,
пораждащи, ухаещи на дъжд насмешки.
Феерия от нестихваща магия,
многоцветна, пролетна идилия.
Времето от вятъра се люшка,
пролетно ухае ми на теменужка
и нежно с аромата пак приспива
споменът за бялата, студена зима.
И цъфнали дръвчета пак заливат
улиците с техните листчета свежи,
плетящи във въздуха уханни мрежи,
а в земята капчици роса попиват.
Пречупвайки се слънчевата светлина
обгражда ласкаво клончета, цветя
и толкова е нежно, свежо и различно,
че ти става някак мило, романтично,
И рекичката клокочи тъй напевно
песен пролетна с жужене на пчели,
с ноти, с ритъмче приливно,
и ми се струва - като че ли,
небето картичка рисува, хвърката
на земята, будна, шарена, богата,
изпълнена с толкова живот,
а картичката с послеслов:
"Райско, пролетно с любов!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...