18 feb 2014, 23:52

Пролетно събуждане

  Poesía
1.9K 0 15

Февруарското слънце разплака леда
и потекоха сълзи, стопени от Времето.
Нейде птиче главичка изви и запя,
взело в ръчица на Слънцето стремето. 

Младият вятър отново събуди с живец
малко кокиче, пробило снега с главица - 
с минзухарче - лилав срамежлив хубавец - 
на красивата Пролет първи дечица. 


Вън, под нейните нежни и благи очи
се показа и скромната пъпка на шипка,
весел смях плисна като от детски бои,
а сърцето предпролетно се разтупка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...