18.02.2014 г., 23:52

Пролетно събуждане

1.9K 0 15

Февруарското слънце разплака леда
и потекоха сълзи, стопени от Времето.
Нейде птиче главичка изви и запя,
взело в ръчица на Слънцето стремето. 

Младият вятър отново събуди с живец
малко кокиче, пробило снега с главица - 
с минзухарче - лилав срамежлив хубавец - 
на красивата Пролет първи дечица. 


Вън, под нейните нежни и благи очи
се показа и скромната пъпка на шипка,
весел смях плисна като от детски бои,
а сърцето предпролетно се разтупка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...