Feb 18, 2014, 11:52 PM

Пролетно събуждане

  Poetry
1.9K 0 15

Февруарското слънце разплака леда
и потекоха сълзи, стопени от Времето.
Нейде птиче главичка изви и запя,
взело в ръчица на Слънцето стремето. 

Младият вятър отново събуди с живец
малко кокиче, пробило снега с главица - 
с минзухарче - лилав срамежлив хубавец - 
на красивата Пролет първи дечица. 


Вън, под нейните нежни и благи очи
се показа и скромната пъпка на шипка,
весел смях плисна като от детски бои,
а сърцето предпролетно се разтупка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...