Февруарското слънце разплака леда
и потекоха сълзи, стопени от Времето.
Нейде птиче главичка изви и запя,
взело в ръчица на Слънцето стремето.
Младият вятър отново събуди с живец
малко кокиче, пробило снега с главица -
с минзухарче - лилав срамежлив хубавец -
на красивата Пролет първи дечица.
Вън, под нейните нежни и благи очи
се показа и скромната пъпка на шипка,
весел смях плисна като от детски бои,
а сърцето предпролетно се разтупка.