31 may 2019, 9:08  

В сърцето ми е пролет 

  Poesía » Formas graves
572 4 13

Снегът затрупа вече двора,

мълчи чешмата в леден сън.

Навред е пусто, няма хора

и тихо, тихо е навън.

 

А в мен сърцето без умора,

дочуло сякаш на кокиче звън,

крещи заключено в затвора

и иска да изхвръкне бързо вън.

 

Нехае милото за този сняг,

за него винаги е пролет.

Мечтае пак за слънчевият бряг.

 

Сърцето винаги е в полет,

лети с неземен звезден впряг...

В сърцето ми е бяла пролет.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??