В сърцето ми е пролет
Снегът затрупа вече двора,
мълчи чешмата в леден сън.
Навред е пусто, няма хора
и тихо, тихо е навън.
А в мен сърцето без умора,
дочуло сякаш на кокиче звън,
крещи заключено в затвора
и иска да изхвръкне бързо вън.
Нехае милото за този сняг,
за него винаги е пролет.
Мечтае пак за слънчевият бряг.
Сърцето винаги е в полет,
лети с неземен звезден впряг...
В сърцето ми е бяла пролет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
